Половете били шест, не само два

В една своя фантастична шега Станислав Лем разказва за сложността на любовния живот и продължението на рода на Юпитер, където разумните същества се делили не на два, а на пет пола, пише Обекти.бг.

На планетата Земя нещата изглеждат по-просто, но не и за Виген Геодакян, водещ сътрудник в Института по проблемите на екологията и еволюцията на Руската академия на науките.

Според него Господ, създавайки мъжа и жената, предложил на човечеството избор измежду най-малко шест “дробни” пола (смес от определени проценти женственост и мъжественост). От тази оригинална гледна точка Геодакян търси и нови методи за лечение на рака – защото го смята не толкова за болест, колкото за природен механизъм, регулиращ разнообразието и числеността на човешката популация.

Тази самобитна теория е зачената преди половин век, когато физикохимикът Геодакян започва да се интересува от биология и стига до извода, че учените не разбират защо са се появили два пола. И предлага своя версия за тази странност.

Половото разделение помага за по-успешна еволюция на вида, твърди Геодакян.

“Повечето биолози смятат, че мъже и жени се развиват синхронно и успоредно. Но това не е така. Първо еволюират мъжете, после жените.” Ученият отрича това да е поредната сексистка теория. Женският геном е по-ценен и затова нито един нов ген не може да влезе в него, без да е претърпял щателна проверка в мъжкия, и то в течение на много поколения. Това е основата, заявява Геодакян.

Той подчертава, че още през първите три месеца на бременността гените предават управлението на пола на хормоните и той остава в тяхна власт до края на живота на човека. И на практика всички ние си имаме работа с хормоналния, не толкова с генетичния пол.

Последният, наричан хромозомен, се дели на познатата двойка, разказва ученият. Но между тях може да се набележат поне няколко преливащи се пола. “Решаващо е съотношението на андрогени и естрогени. От концентрацията на хормони зависи тонът на гласа. Съответно можем да определим следните “дробни” полове: сопран, мецосопран и контраалт за жените и тенор, баритон, бас за мъжете”, обяснява Геодакян. Тъй като тези категории се определят от съдържанието на конкретни хормони в кръвта, то разпознаването им е сравнително лесно и достъпно за всяка нормална хематологична лаборатория.

Ученият смята, че това полово разнообразие съществува в природата от най-дълбока древност – защото без разнообразие няма основа за подбор. А без подбор няма еволюция.

Първите организми на Земята са били безполови – всяка клетка се е деляла на две съвсем еднакви нови клетки. “Не е имало нужда да се женят помежду си”, шегува се Геодакян в интервю за в. “Известия”. По-късно се появява половият процес – кръстосването между двама самци, но тези организми също са били еднакви – хермафродити. Този метод е запазен при дъждовните червеи и охлювите. Още по-късно се случва наистина епохалното разделение на половете, появяват се мъжки и женски същества.

Половият живот започва не толкова заради свързаните с него удоволствия – те всъщност са за примамка. При половото размножаване има много по-големи възможности за разнообразяване на популацията, отколкото при безполовото. Безполовите организми трябва да чакат, докато мутират. А при половото възпроизводство става рекомбинация на гени, което бързо и лесно осигурява голямо разнообразие.

Защо обаче природата е направила следващата стъпка, след създаването на хермафродитите, които успешно решават тази задача? Московският учен предлага своя отговор: “Всъщност при преминаването от хермафродитно към разделнополово размножаване природата губи половината си разнообразие: от 10 дъждовни червея могат да се получат 45 генетично различни наследника (всеки се кръстосва с другите девет и се получават 90 комбинации, но половината от тях се повтарят). А от 5 мъже и 5 жени, при най-необуздания вариант всеки срещу всеки, се получават всичко на всичко 25 различни генетични варианта.” Смисълът на това ограничаване на разнообразието Геодакян вижда в специализирането на организмите по посока на двете задължителни условия за еволюцията: запазване и промяна. Женският пол е натоварен със съхраняването на популацията “такава, каквато е”, докато мъжкият – с измененията и модернизацията.

Уникалността на мъжкия пол е в разнообразието и способността му да има почти неограничено количество наследници, смята ученият. Докато жените са сравнително еднородни по изявите си, мъжете демонстрират голям спектър от признаци. Сред тях са най-добрите и най-злите хора, най-умните и най-неразвитите, мъжете могат да имат теоретично неограничен брой деца и най-често бездетните са мъже. Статистиката, цитирана от учения, показва, че в тежки времена умират повече мъже и се раждат повече момченца – повишава се оборотът, „текучеството” на мъжете. Природата сякаш има нужда от много разнообразни мъже, за да създаде човек, идеално приспособен към съответната среда.

Жените пък преживяват тежките времена, изменяйки се само физиологично, твърди руският биолог. За оцеляване в ледникова епоха им стига да понапълнеят. Основната задача на жените е да усъвършенстват добитите от мъжете нови функции, да запазват генетичната информация, вече изгубена от силния пол.

Хормоните осъществяват разпределението на еволюционния труд между мъже и жени, твърди шестполовата теория.

По своята функция те също се делят на два вида: вещества, които отдалечават организма от средата, защитавайки го от нейното въздействие, като по този начин възпират еволюцията (естрогените); и такива, които приближават живата система към обкръжението ѝ и ускоряват еволюцията (андрогените).

Утвърдената наука смята, че тези хормони се появяват с възникването на мъжкия и женския пол. А всъщност те (или техните предшественици) би трябвало да съществуват и при безполовите организми, твърди Геодакян. Защото и на безполовите им трябват запазване и промяна. Част от тях първи се срещат с новото в себе си – и по-често загиват. Но ако успеят да се сдобият с потомство, те предават това ново на наследниците си. Други се спотайват – и запазват себе си за потомството. Точно както мъжете и жените.

Хипотезата на Геодакян определя “женствените” жени като такива с “глас” от сопран до мецосопран, “мъжествените” мъже като баритон до бас, а “вътрешните половинки” – жени и мъже, са контраалт и тенор.

Интересно е, че Геодакян предлага тази схема и като ръководство за лечение на рак.

Мъжките полови хормони помагат за лекуване на хормонално зависим “женски” рак и обратно, твърди биологът. Затова според него сексът е много важен – чрез спермата жената получава мъжки хормони, а мъжът се освобождава от тях. Ако обаче мъжете се лекуват с женски хормони, а жените – с мъжки, това е пагубно за “междинните” полове – контраалта и тенора. И не че ракът не е подходящ за лечението, а пациентът, смята ученият. Ефектите от повечето медикаменти са коренно противоположни при различни пациенти – едно и също вещество у едни предизвиква диария, у други – запек, някои губят апетит, а при други той се повишава. “Това потвърждава моята хипотеза. Ако се съобразим с нея, броят на починалите от хормонално зависим рак може да падне двойно”, казва Геодакян.

Той препоръчва на лекарите да се замислят “възможно ли е всички болни да бъдат лекувани с един хормон, или е нужен диференциран подход”. 

“При днешното развитие на медицината е много лесно да се определи дробният пол на човека. Достатъчно е едно изследване на кръвта.”

Много специалисти не приемат хипотезата на Геодакян. Намират в нея спорни моменти, а с някои положения изобщо не са съгласни. Разделянето на половете на шест носи признаци на произволност и не показва ясни граници между тях (а и последствия от разделението). Но към идеята да се лекува всеки човек индивидуално, а не като пациент със стандартна диагноза, се приобщават все повече медици. А дали теорията за шестте хормонални пола ще помогне по този път, предстои да видим в следващите години. Ако някой въобще ѝ обърне сериозно внимание.

Петър Кънев